Различен поглед към остров Гьокчеада
Остров Гьокчеада - лазурния остров се намира в Егейско море - срещу Дарданелите. Островът е с богата древно елинска история, познат като Имброс (остров на ветровете - Илиада / Омир). До двадесетте години на миналия век островът е бил гръцки. Днес на територията му кротко съжителстват няколко стари православни църкви и турските джамии. Тук имате усещане за безвремие. Странното чуство започва да прониква в съзнанието ви още на пристанището в краят на европейския бряг. В него има няколко рибарски кораба и 2-3 малки яхти. Всичко е така спокойно и тихо, че трудно може да предположите, че заливът и околнстите са били драматична сцена на битки продължили повече от 2 години с жестоки загуби за дете страни. Времето, в което чакате ферибота неусетно минава. Качвате се на палубата, моя съвет - правете го малко по диагонал, защото рампата е висока. Фериботът е стар и се движи се бавно. Линията обаче рабти дори при вятър със скорост 16м/сек. когато вълните заливат атомобилите, спрели до рампата. Капитаните са сериозни и добронамерени, винаги - едни и същи, с малко късмет може да пиете чай и с тях. На палубата ще видите няколко автомобила на хора от Гьокчеада, пътнически автобус, различни тежко натоварени камиони, сред които почти винаги и военен и доста автомобили с българска регистрация и сърфове на тавана, ако няма сърфове значи карат кайт :) По време на пътуването може да пиете чай, да снимате или просто да се насладите на възможността да не правите нищо или да гледате пяната, която остава назад (изглежда хипнотично). Ако се оглеждате за разни неща в морето - може да видите делфини, които скачат наоколо или цъфтящи, ярко жълти водорасли. Островът ще се появи пред погледа ви след около 40 мин. Измамно ще си помислите, че ей сега пристигате - не е верно - предстои още около 1 час път. С приближаването детаилите на релефа се появявят един по един - каменисти носове оформят големи заливи, хълмове, чиято подветрена страна не е покрита с нищо освен ниско растящи тръни се издигат голи и непристъпни. Този остров е всичко друго, но не и пищтна туристическа дестинация! Ще ви очароват обаче чистите контрастни цветове - синьо, бяло, ярка пясъчна охра, наситено сиво. Направен е опит за залесяване - честно казано ще отнеме време :) На пристанището с историчското име Козюлиман (Заливът на овцата) срещате разнородна група хора, цивилни и военни със сини барети, които небрежно пушат и някак осигуряват ред. Има доста военни тук, не е странно - островът е бил място с особен режим до преди 10-12 години. Да ви кажа честно обзема ме чуството, че съм в книга на Хемингуей... Като напуснете пристанището тръгвате по път между каменисти хълмове и след 6 км. се озовавате в Гьокчеада - най-збалежителното на пръв поглед е кръговото движение в центъра (кръгчето е с диаметър около метър и половина). С времето ще откриете и други забалежителности - най-вече удивителното провинциално спокойствие и усещане за цивилизованост и сърдечност не присъщи на комерсиалните дестинации. Сега да се върнем на кръговото в центъра на Гьокчеада - на ляво от него е стоянката на такситата. На близкото дърво е монтиран телефон - звъните и шофьорът, който е на ред се обажда и идва да ви прибере. Също до кръговото се намира и малко площадче - градинка с пейки и паметник на Ататюрк. Трите банки са в обсег от 200 - 300 метра от кръговото. На кръговото ще видите и табелите за всички основни дестинации и места за разглеждане. Сред табелите с посока надясно ще видите Йени Бадемли и Калекьой. Калекьой е едно от приятните селца. Намира се в края на острова, от северната му страна - там има пристанище за яхти, улица с рибни рестранти, и живописни каменни къщи нагоре по хълма. Съвсем на върха, където са били крепостите сега има шатра - нашето място за чай, кафе и наргиле. Сладките приказки които дробим, полегнали върху дебели килими и възглавници могат да преминат в сладка полудрямка. От това място чудесно и съвсем отблизо се вижда остров Самотраки - висок, скалист и непристъпен. Романтиците могат да гледат как слънцето залязва зад него. Ние отиваме на Шатрата след залез, но все пак може да се засечем;) Сега пак се връщам на кръговото и неговите табели. За да стигнете до заливите, където се кара тряба да продължите направо, в същата посока са и селцата Зейтинли, Тепекоьой, Дерекьой както и големият язовир. Зейтинли е най-близкото селце - там са запазени автентичните гръцки къщи. В центъра има три кафенета и всяко заслужава да го посетите и да изпиете по кафе след разходака из тесните кълдъръмени улички, над които стрехите на къщите почти се срещат. Тепекьой е най-високото село на острова - намира се на самия връх на най-високото "тепе" толкова високо, че може да видите морската синева, макар селцето да се намира навъре в сушата. Малки каменни улички и живпописни къщи, накацали по стръмния склон ще бъдат награда за карането по стръмния, криволичещ път. За да стигнете до спотовете за каране веданга след Гокчеада трябва да завиете на ляво към Айдънджък, пътят се вие под високи хълмове и над доста дълбоки пропасти и е изключително живописен. През пролетта и до средата на лятото всичко е покрито с розаво-лилави зукуми - направо е замайващо, уханието им надделява над всички останали силни тревни миризми.
Етна Тур ще ви заведе до лазурния остров и ще Ви помогне да се насладите на едно уникално преживяване